"Приказки от Бъдещето"
Неголяма книжка с необикновени приказки очаква нови приятели!
Написани с вдъхновение и талант - тези приказки ще докоснат и деца,и родители. Към книжката има диск с някои от приказките, разказани и съпроводени от авторска музика.
Приказки от бъдещето въвеждат в друг свят.
Така че - не ги пропускайте!
На 27.03.18 от 19:00 часа ще имате възможност да ги видите и чуете. Да усетите и приказката ... и музиката ... от бъдещето ....
Мястото е известно: Център за личностно развитие "Вселена" гр. София, бул. "Витоша" № 1А, Търговски дом ет. 2, зала 216.
За записване и поръчки на книжката: 0887210051;
Тук може да прочетете една от приказките: www.vselenabg.com
Вход свободен
Написани с вдъхновение и талант - тези приказки ще докоснат и деца,и родители. Към книжката има диск с някои от приказките, разказани и съпроводени от авторска музика.
Приказки от бъдещето въвеждат в друг свят.
Така че - не ги пропускайте!
На 27.03.18 от 19:00 часа ще имате възможност да ги видите и чуете. Да усетите и приказката ... и музиката ... от бъдещето ....
Мястото е известно: Център за личностно развитие "Вселена" гр. София, бул. "Витоша" № 1А, Търговски дом ет. 2, зала 216.
За записване и поръчки на книжката: 0887210051;
Тук може да прочетете една от приказките: www.vselenabg.com
Вход свободен
РАЗДАВКО И ВЪЛШЕБНИТЕ БАЛОНИ
Живеело някога едно малко човече. Понеже то винаги раздавало каквото може на своите събратя, всички започнали да го наричат Раздавко. Раздавко бил весел и жизнерадостен. Де когото срещнел, все му дарявал по нещо - било добра дума, било усмивка, било друга някаква помощ. И всеки път, когато дарявал нещо, получавал в замяна по едно ... балонче. Балончетата слизали от небето, закачвали се за Раздавко и тъй като били много леки и постоянно се стремели нагоре към небето, те го повдигали, сякаш му давали криле, а на него самия му ставало и по-леко и по-щастливо. Много балончета се били събрали около Раздавко, но интересното било, че само той бил способен да ги вижда, а другите, които не раздавали като него, сякаш били глухи и слепи за щастливия шум, за песните и красивите цветове, които бликали безспир от небесните балончета.
Вървял Раздавко един ден през гората и, не щеш ли, на пътя му се изпречила една старица.
- Добър ден, бабке! - радостно поздравил Раздавко и продължил: - Къде си тръгнала през тази тъмна гора? Нима не знаеш, че този път ще те отведе до една пропаст, от която няма излизане?! А пък и с този товар на гърба ти, едва ли ще можеш да стигнеш където си тръгнала...
- Уф, чедо... - простенала бабата - внучето ми се изгуби в гората, та съм тръгнала да го диря... Аз съм баба Разумка - всички тъй ме знаят. А в този товар, който е на гърба ми, има какви ли не неща, които аз мисля, че ще са ми необходими за да мога да намеря внучето си. Ала ... не знаех, че този път води към пропаст... Какво да правя? - закахърила се старата жена.
- Много просто! - откликнал веднага Раздавко - Аз ей сегичка ще ти дам няколко от моите вълшебни небесни балончета и макар че ти не ги виждаш, знай, че те са вече закачени за гърба ти и ще те повдигнат за да прелетиш над пропастта, а после ще ти помогнат и да откриеш внучето си... Само че ще трябва да оставиш твоя товар тук. Той е нещо, което вече няма да ти е нужно. Остави го! Само така ще можеш да се възползваш от помощта на балончетата. Иначе ще паднеш в пропастта и никога няма да можеш да помогнеш на когото и да било. Запомни! Преди да си паднала в пропастта, никога няма да е късно да оставиш товара си. Но бъди бдителна! Да не те увлече тъмнината в бездната!...
Тъй казал Раздавко на бабата и продължил да върви. А старицата тръгнала по пътя, водещ към пропастта, и размишлявала полугласно: ''Ами ако оставя товара си, какво ще стане? Та нали там е и храната, и облеклото, и огнивото, с което ще търся внука си... Как бих могла да се разделя с това, което съм сигурна, че ми е крайно необходимо, за да намеря внучето си?! А балоните, които Раздавко ми даде, не ги виждам! Дали изобщо ги има?!''
Тъй вървяла и разсъждавала старицата и скоро стигнала до мястото, където била пропастта, но тъй като си мислела, че пропастта е още далече, тя неусетно потънала в бездната, притискана надолу от своя драгоценен товар...
А Раздавко продължавал своя път и весело подскачал под лекотата на своите балончета.
Внезапно на пътя му се изпречил старец. Той също се бил огънал под своя товар и по набразденото му лице се четели и болка, и страдание, и тревога.
- Здравей, дядо! - поздравил приветливо Раздавко - А ти кой си и къде отиваш с този тежък товар? - попитало малкото човече.
- Аз съм дядо Събирко. Цял живот събирам какви ли не неща и всички те са ми нужни! Мисля си, че без тях няма да мога да живея. Лошото е, че те станаха много, а аз остарях и вече ми е много трудно да ги нося... - оплакал се старецът и продължил: - На всичкото отгоре моето внуче се изгуби в гората, та съм тръгнал да го диря... А жена ми, баба Разумка, не искаше да ме изчака да посъбера още туй-онуй, а тръгна да го търси и тя...
- Не се бой, дядо! - окуражително махнал с ръка Раздавко - На теб също ще дам от моите вълшебни небесни балончета. Те ще ти помогнат да преминеш над пропастта, която те дели от внучето ти, но само при условие, че навреме оставиш всичко онова, което цяло живот си събирал за себе си от Земята и с което тежиш и на самата Нея... Макар и невидими, тези балончета помагат на всеки, който им се довери истински. Ето, закачих и на теб няколко от моите балончета. Добър ти път, дядо, и не забравяй да изхвърлиш стария си товар!
Тъй рекъл Раздавко и продължил пътя си. А старецът продължил към пропастта, ала вниманието му постоянно се отклонявало ту вляво, ту вдясно и той се навеждал да си вземе още нещо и още нещо... Тъй неусетно потънал в бездната и дядо Събирко...
А нашият герой Раздавко вървял и вървял, вървял и вярвал, че ще срещне някой, който ще оцени неговата помощ - някой, който ще може изцяло да се довери на вълшебните балончета, някой, който поне ще може да ги почувства... Тъй и станало. На пътя се показало едно малко момченце, също толкова малко, колкото бил и Раздавко. Това бил Сърдечко. А Сърдечко бил братчето на изгубилото се дете.
- Здравей, Раздавко! - казал Сърдечко и радушно продължил - почувствах, че ще те срещна. Наистина, много съм слушал за теб и ми е драго да се запознаем! Аз съм Сърдечко и търся изгубеното си братче - казало детето и протегнало ръка към Раздавко. А Раздавко тутакси му подал една връзка с шарени, весели небесни балончета.
- Вземи, вземи, Сърдечко! И аз си знаех, че ще те срещна! С тези балони ти ще можеш да прелетиш над пропастта, отвъд която се намира твоето изгубено братче. Ако ти го обичаш истински, балончетата ще те заведат точно при него. Желая ти успех! - казал Раздавко и продължил своя път. А Сърдечко благодарил и поел по своя път. Когато стигнал до пропастта, той стиснал здраво небесните балони, защото повярвал, че ще прелети над нея. И наистина, решителната крачка към пропастта била направена и вместо да полети надолу, той започнал бавно да се издига нагоре и политнал високо, високо!...
Скоро съзрял долу в тъмнината една малка фигурка. И тъй като тя му изглеждала и близка, и позната, той тутакси се стрелнал надолу и се притекъл на помощ на своето братче. Слязъл при него, запрегръщал го, разцелувал го... Плачели от радост и двамата, защото много се обичали, защото били част от едно и също Цяло. Били братя, сърдечни и любящи... Сърдечко дал цялата връзка балончета на своето братче, защото много искал то да полети, а за себе си и не помислял... Ала в този миг от небето заваляли балончета, които падали и падали върху него, подавайки му своите многобройни ръчички, повдигайки го нагоре и нагоре...
И така Сърдечко намерил своето изгубено братче и двамата се понесли над пропастта. А после продължили заедно по Пътя, по който бил вече минал Раздавко, и продължили в неговата посока.
Може би вече са го настигнали? А може би и вие вече сте тръгнали след тях? Тогава добра стига, добра среща и добър ви път!...
...
Мариан Пецев
Бъдещи приказки от миналото
изд. Хрикер 2002
Вървял Раздавко един ден през гората и, не щеш ли, на пътя му се изпречила една старица.
- Добър ден, бабке! - радостно поздравил Раздавко и продължил: - Къде си тръгнала през тази тъмна гора? Нима не знаеш, че този път ще те отведе до една пропаст, от която няма излизане?! А пък и с този товар на гърба ти, едва ли ще можеш да стигнеш където си тръгнала...
- Уф, чедо... - простенала бабата - внучето ми се изгуби в гората, та съм тръгнала да го диря... Аз съм баба Разумка - всички тъй ме знаят. А в този товар, който е на гърба ми, има какви ли не неща, които аз мисля, че ще са ми необходими за да мога да намеря внучето си. Ала ... не знаех, че този път води към пропаст... Какво да правя? - закахърила се старата жена.
- Много просто! - откликнал веднага Раздавко - Аз ей сегичка ще ти дам няколко от моите вълшебни небесни балончета и макар че ти не ги виждаш, знай, че те са вече закачени за гърба ти и ще те повдигнат за да прелетиш над пропастта, а после ще ти помогнат и да откриеш внучето си... Само че ще трябва да оставиш твоя товар тук. Той е нещо, което вече няма да ти е нужно. Остави го! Само така ще можеш да се възползваш от помощта на балончетата. Иначе ще паднеш в пропастта и никога няма да можеш да помогнеш на когото и да било. Запомни! Преди да си паднала в пропастта, никога няма да е късно да оставиш товара си. Но бъди бдителна! Да не те увлече тъмнината в бездната!...
Тъй казал Раздавко на бабата и продължил да върви. А старицата тръгнала по пътя, водещ към пропастта, и размишлявала полугласно: ''Ами ако оставя товара си, какво ще стане? Та нали там е и храната, и облеклото, и огнивото, с което ще търся внука си... Как бих могла да се разделя с това, което съм сигурна, че ми е крайно необходимо, за да намеря внучето си?! А балоните, които Раздавко ми даде, не ги виждам! Дали изобщо ги има?!''
Тъй вървяла и разсъждавала старицата и скоро стигнала до мястото, където била пропастта, но тъй като си мислела, че пропастта е още далече, тя неусетно потънала в бездната, притискана надолу от своя драгоценен товар...
А Раздавко продължавал своя път и весело подскачал под лекотата на своите балончета.
Внезапно на пътя му се изпречил старец. Той също се бил огънал под своя товар и по набразденото му лице се четели и болка, и страдание, и тревога.
- Здравей, дядо! - поздравил приветливо Раздавко - А ти кой си и къде отиваш с този тежък товар? - попитало малкото човече.
- Аз съм дядо Събирко. Цял живот събирам какви ли не неща и всички те са ми нужни! Мисля си, че без тях няма да мога да живея. Лошото е, че те станаха много, а аз остарях и вече ми е много трудно да ги нося... - оплакал се старецът и продължил: - На всичкото отгоре моето внуче се изгуби в гората, та съм тръгнал да го диря... А жена ми, баба Разумка, не искаше да ме изчака да посъбера още туй-онуй, а тръгна да го търси и тя...
- Не се бой, дядо! - окуражително махнал с ръка Раздавко - На теб също ще дам от моите вълшебни небесни балончета. Те ще ти помогнат да преминеш над пропастта, която те дели от внучето ти, но само при условие, че навреме оставиш всичко онова, което цяло живот си събирал за себе си от Земята и с което тежиш и на самата Нея... Макар и невидими, тези балончета помагат на всеки, който им се довери истински. Ето, закачих и на теб няколко от моите балончета. Добър ти път, дядо, и не забравяй да изхвърлиш стария си товар!
Тъй рекъл Раздавко и продължил пътя си. А старецът продължил към пропастта, ала вниманието му постоянно се отклонявало ту вляво, ту вдясно и той се навеждал да си вземе още нещо и още нещо... Тъй неусетно потънал в бездната и дядо Събирко...
А нашият герой Раздавко вървял и вървял, вървял и вярвал, че ще срещне някой, който ще оцени неговата помощ - някой, който ще може изцяло да се довери на вълшебните балончета, някой, който поне ще може да ги почувства... Тъй и станало. На пътя се показало едно малко момченце, също толкова малко, колкото бил и Раздавко. Това бил Сърдечко. А Сърдечко бил братчето на изгубилото се дете.
- Здравей, Раздавко! - казал Сърдечко и радушно продължил - почувствах, че ще те срещна. Наистина, много съм слушал за теб и ми е драго да се запознаем! Аз съм Сърдечко и търся изгубеното си братче - казало детето и протегнало ръка към Раздавко. А Раздавко тутакси му подал една връзка с шарени, весели небесни балончета.
- Вземи, вземи, Сърдечко! И аз си знаех, че ще те срещна! С тези балони ти ще можеш да прелетиш над пропастта, отвъд която се намира твоето изгубено братче. Ако ти го обичаш истински, балончетата ще те заведат точно при него. Желая ти успех! - казал Раздавко и продължил своя път. А Сърдечко благодарил и поел по своя път. Когато стигнал до пропастта, той стиснал здраво небесните балони, защото повярвал, че ще прелети над нея. И наистина, решителната крачка към пропастта била направена и вместо да полети надолу, той започнал бавно да се издига нагоре и политнал високо, високо!...
Скоро съзрял долу в тъмнината една малка фигурка. И тъй като тя му изглеждала и близка, и позната, той тутакси се стрелнал надолу и се притекъл на помощ на своето братче. Слязъл при него, запрегръщал го, разцелувал го... Плачели от радост и двамата, защото много се обичали, защото били част от едно и също Цяло. Били братя, сърдечни и любящи... Сърдечко дал цялата връзка балончета на своето братче, защото много искал то да полети, а за себе си и не помислял... Ала в този миг от небето заваляли балончета, които падали и падали върху него, подавайки му своите многобройни ръчички, повдигайки го нагоре и нагоре...
И така Сърдечко намерил своето изгубено братче и двамата се понесли над пропастта. А после продължили заедно по Пътя, по който бил вече минал Раздавко, и продължили в неговата посока.
Може би вече са го настигнали? А може би и вие вече сте тръгнали след тях? Тогава добра стига, добра среща и добър ви път!...
...
Мариан Пецев
Бъдещи приказки от миналото
изд. Хрикер 2002
